Хората са еволюирали в продължение на милиони години като ловци и събирачи, без големи количества въглехидрати. Прехранвали са се с храната, предлагана от природата – с лов, риболов и събиране на всичко ядливо, което са намирали.Нашата храна не е включвала чиста скорбяла под формата на хляб, макаронени изделия, ориз или картофи. Такава храна се консумира едва от 5 – 10 000 години – от възникването на земеделието. За такъв относително кратък период е възможна само ограничена адаптация на гените ни. С промишлената революция, преди 100 – 200 години, строим фабрики, способни да произвеждат големи количества чиста захар и бяло брашно – бързо усвоими, чисти въглехидрати. Не е имало време гените ни да се приспособят към тази храна. През 80-те години страхът от мазнините обзе западния свят. Нискомаслените продукти се появиха навсякъде. Тръбеше се, че ако консумирате по-малко мазнини, трябва да консумирате повече въглехидрати, за да се заситите. По това време започна най-страшната епидемия от затлъстяване и диабет в историята. Днес е ясно и доказано, че страхът от истинска храна с естествени мазнини е бил голяма грешка.

 Проблемът със захарта и скорбялата

Всички усвоими въглехидрати се разграждат в червата до прости захари. Захарта се абсорбира в кръвта, като съответно повишава кръвната захар. Това води до повишено производството на хормона инсулин. Инсулинът е хормона, който отговаря за складирането на мазнини в организма ни. Той се произвежда в панкреаса, като в големи количества пречи на изгарянето на мазнини и складира излишните хранителни вещества в мастните клетки. След известно време (няколко часа) това може да доведе до недостиг на хранителни вещества в кръвта, което води до усещане за глад и желание за нещо сладко. Обикновено тогава хората ядат още. Това задейства отново порочния кръг. Ниския прием на въглехидрати осигурява по-ниска и по-стабилна кръвна захар, и по-ниски количества инсулин. Така се повишава освобождаването на мазнини от мастните депа и се увеличава изгарянето им. Това обикновено води до загуба на телесни мазнини, особено около корема.

Истината!

Човешкия организъм е така устроен, че има нужда от енергия и градивни елементи. Ние си я набавяме чрез храната, като 75% от калориите трябва да са чиста енергия за тялото (мазнини и/или въглехидрати) и 25% трябва да са градивни елементи (протеини). Първо ще обърнем малко внимание на въглехидратите.

Те са много агресивно гориво и като резултат дават на организма бърза, но краткотрайна енергия. Тялото се старае да държи концентрацията на кръвна захар в интервала 3.4-4.7 ммол за литър.

Основно въглехидратите се делят на два вида – прости (бързи сладки въглехидрати) и сложни (бавни нишестени въглехидрати). Бързите въглехидрати са с простра структура, разграждането им започва още в слюнката и са сладки на вкус. Те бързо внасят енергия в организма, но също така бързо приключва действието им. Бавните въглехидрати са със сложна структура и разграждането им отнема повече време. Те носят много енергия, но са трудно разградими и в повечето случаи неразградени части от тях стигат до дебелото черво, остават там, ферментират в него и го възпаляват.

Пълноценните източници на протеини и полезни мазнини са месото, яйцата и сирената. За да е правилно усвоено и пълноценно всяко едно хранене, според нашата физиология, трябва да присъства животински протеин. А за да се усвои правилно този протеин е нужен пълен комплект от минерали. Важно е да се отбележи, че протеините на прах не се усвояват от организма и попадайки в нашето тяло се превръщат в захар.

Яжте месо!!!

Под месо разбираме цялото животно- мускулите и всички останали органи. Истината е, че в човешкото тяло има органи, които са идентични с тези на животните и ние имаме нужда от концентрираните в тях вещества. Колко повече време е живяло животното, обикновено това са по-едрите видове, като говеждо, телешко, агнешко, свинско, толкова по-полезно е неговото месо, защото за по-дълъг период от време, то е успяло да натрупа и усвои множество полезни вещества. За да се запази протеина в месото е добре то де се приготвя алагле.

Колкото по-мазно е едно месо, толкова по-полезно и вкусно е то!

Когато се храните основно с по-постни меса, като филетата например, е добре да добавяте допълнително мазнина, тъй като ако протеините са повече от 45% от приетите калории, те се използват за производство на енергия и черния дроб се претоварва, което води до повишаване на киселинността и до възпаления.

Не трябва в никакъв случай да се пренебрегват така наречените карантии, защото в тях има висока концентрация на изключително полезни за човека елементи. В черния дроб, например, се съдържа пълен комплект от минерали и витамини, и голямо количество ретинол (витамин А), елемент който няма в растенията. В сърцето има CoQ10, който е нужен за производство на енергия в клетките. В мозъка има пълен набор от мастни киселини и холестерол, които са нужни за изграждане на всяка една клетка, стероидни хормони и още елементи, полезни за ключови процеси в човешкото тяло.

Тук е важно да разбулим голямата заблуда за холестерола и мазнините. Във всяка една основна група храни (месо, яйца, сирена) присъства холестерола, тъй като той изгражда всяка една клетка от организма, стероидните хормони (тестостерон, естроген, прогестерон, кортизол), участва активно в храносмилането, в усвояването на мастно разтворимите витамини и в много други важни за организма процеси. Консумацията на храни, богати на наситени мазнини и холестерол не води до повишаване на нивата на холестерол в кръвта, тъй като когато ние го внасяме в организма си чрез храната, той вече няма потребност да го произвежда, и го държи в нормалните граници. Когато, обаче, не го набавяме чрез храната, организма задейства усилено производство на холестерол и той покачва концентрацията си в кръвта.

Мазнините се делят на наситени и ненаситени. Наситените са животинските мазнини като масло, мас и сметана, като полезните мазнини променят агрегатното си състояние и това са единствените мазнини, които позволяват топлинна обработка.

Ненаситените мазнини са растителните масла (олио), като е добре те да бъдат само сурови, студено пресовани. В никакъв случай не гответе със студено пресовани масла (например зехтин extra virgin), тъй като при топлинна обработка те променят състава си, окисляват се и стават канцерогенни.

 

Източници: Spider Sport и Diet Doctor