Магията на черното копито

Иберийското прасе (на португалски Alentejano Pig) е порода средиземноморски прасета, отглеждани при пасищни условия. Породата е с древен произход, чиито представители днес обитават граничния район между Португалия и Испания.

Най-общоприетата теория е, че предците на днешната порода са пренесени в древността от финикийците в земите на Иберийския полуостров. Смята се, че те са пренесени от днешен Ливан. Тези прасета са били полудиви и в пряк контакт с дивите си роднини и са се обособили като първична порода около 1000 г.пр.н.е. Породата е селектирана на полуострова с течение на столетия, като свинете са отглеждани изцяло при пасищни условия и в равновесие с околната среда.

Условията при които се отглеждат стадата са богати на природни ресурси. Районът е богат на каменен дъб, цер и корков дъб, чиито плодове са с ценни угоителни свойства. 

През последните години все по-популярни стават продуктите произведени от иберийски прасета, най-известният сред които е прочутия хамон. Усиленото търсене и известността на продукта в световен мащаб позволяват популацията на иберийските прасета постепенно да нарасне и запази като генофонд.

Прасетата са с черна до сива кожа с рядка черно-червеникава козина. Тялото е стройно, копитата са черни и здрави, именно заради тях по света се срещат наименования като „Пата Негра  (Pata Negra) или „Черно копито“ (Black Hoof). Представителите на породата имат ценни качества, като това да натрупват мазнини  под кожата и между мускулните влакна. Точно те придават характерните бели ивици при разрезната повърхност на бута.

Прасетата се срещат в автономна област Естремадура, западната част на Андалусия и провинция Саламанка в Испания и провинциите Алгарв и Антежу в Португалия. Районът е характерен с наличието на редки вековни дъбови гори наречени „Дехеса“ (Dehesa), където се срещат каменен дъб, испански дъб, жлъчен и корков дъб, които са от съществено значение за храненето на прасетата.

Женските раждат по два пъти годишно – през юни и декември. Родените прасенца се отбиват в средата на август и в средата на февруари, като след това преминават на хранене при пасищни условия. Тези срокове обикновено съвпадат с различните етапи на хранене при прасетата, свързани с наличието на естествени природни ресурси , като богатото наличие на жълъди.  

Интересно е да се отбележи, че в жълъдите, с които се хранят иберийските прасета, се съдържа почти толкова олеинова киселина, колкото се съдържа в различните сортове маслини, от които се прави най-добрия в света испански зехтин.

В известен смисъл може да се каже, че прасетата спазват т.н. средиземноморска диета, което се отразява пряко на качествата на месото, характеризиращо се с висока степен на прошареност, мека и нежна структура, и уникален вкус.

Може също да харесате

Няма коментари

Отговори